Кошмарите при децата са нормална част от растенето. Почти всяко дете ги има, най-често между три и шест години, и обикновено намаляват към края на началното училище. Детето не сънува лоши сънища, защото нещо с него не е наред. Сънува ги, защото мозъкът му учи как да се справя със страха, и го прави нощем.
Посред нощ обаче това не утешава много. Възрастните също познават кошмара точно преди събуждане, но за детето той е още по-объркващ. Детето плаче, ти си полузаспал и не знаеш дали да го събудиш, да го вземеш при себе си или да го оставиш. По-долу ще видиш защо се появяват кошмарите, как да ги различиш от нощните страхове, които изглеждат много по-страшно, и какво да направиш в момента и на следващия ден.
Защо децата сънуват кошмари
Детският ден е пълен с нови неща: нови хора, нови правила, неща, които не разбира. Възрастните обработват част от деня насън, а при децата това е още по-силно. Мозъкът им пресява впечатленията и страхът, който денем е бил малък, нощем расте.
Най-честите поводи са обикновени:
- Промяна. Нова детска градина, ново братче или сестриче, преместване, развод, болна баба или болен дядо. Детето може да не говори за това денем, но го сънува.
- Страшно съдържание. Филм, видео в телефона, приказка с вълк или вещица, разговор на възрастните, който е дочуло.
- Умора. Пропуснат следобеден сън, късно лягане, празник с много шум. Преуморените деца сънуват по-неспокойно.
- Температура и болест. При треска сънищата стават по-ярки и по-странни.
- Въображението. Към три-четири години детето вече си представя неща, които ги няма, но още не може добре да отдели въображаемото от истинското. Чудовището под леглото е съвсем реално за него.
Сюжетът често е един и същ: някой гони детето, то се губи, остава само, мама и татко не идват. Вълкът, вещицата и тъмната стая са най-честите герои. Това не е случайно. Най-големият детски страх е да остане без защита, и сънищата го показват директно.
Кошмар или нощни страхове
Това е най-важното разграничение за родителя, защото двете неща изглеждат различно и се посрещат различно.
Кошмар
Кошмарът е лош сън по време на фазата на бързия сън, в която сънуваме най-ярко. Затова идва по-често във втората половина на нощта и към сутринта. Детето се събужда, плаче, вика те и знае, че си ти. Може да разкаже какво е сънувало, понякога и на сутринта. Иска да го прегърнеш и обикновено се успокоява бързо.
Нощни страхове
Нощните страхове изглеждат много по-страшно. Обикновено идват в първите един-два часа след заспиване, по време на дълбокия сън. Детето внезапно сяда, пищи, поти се, сърцето му бие бързо, очите може да са отворени. Изглежда будно, но не е. Не те разпознава, отблъсква те, а утехата не помага. След няколко минути се успокоява само и заспива. На сутринта не помни нищо.
Нощните страхове са по-чести в предучилищна възраст, при преумора и при деца, в чието семейство ги е имало. Колкото и да плашат родителя, обикновено не са опасни и минават с възрастта.
Казано просто: при кошмара детето е будно и има нужда от теб. При нощните страхове детето спи и има нужда само да е в безопасност.
Какво да направиш посред нощ
При кошмар
Отиди веднага. Седни до него, говори тихо и бавно. Кажи му простото и вярното: „Сънувал си лош сън. Сега си буден. Аз съм тук." Не е нужно да обясняваш, че чудовищата не съществуват. Детето има нужда да усети, че е в безопасност, а не от урок.
Остави лека светлина, ако иска. Прегръдка, вода, любимата играчка до него. Ако иска да разкаже съня, изслушай го, но не го разпитвай посред нощ. Ако не иска, остави го за сутринта.
Не се присмивай и не казвай „не е страшно, голямо момче си". За него е било страшно. Когато чувството е прието, то минава по-бързо.
При нощни страхове
Не го буди. Събуждането по време на нощни страхове обикновено удължава епизода и детето се обърква още повече. Стой наблизо, говори спокойно, без да го хващаш насила, и се погрижи да не се удари или да не падне от леглото. Махни твърдите предмети наблизо. Изчакай да мине. Сутринта не го разпитвай. То наистина не помни.
Ако нощните страхове идват почти по едно и също време всяка вечер, някои педиатри съветват леко да събудиш детето петнадесетина минути преди обичайния час, за няколко поредни нощи. Това понякога прекъсва цикъла. Посъветвай се с педиатъра, преди да го пробваш.
Какво да направиш на следващия ден
Денят е мястото, където кошмарите наистина намаляват. Повечето съвети от статията какво да правиш след кошмар важат и за децата, просто в по-прост вид.
Поговорете за съня, когато е светло. Попитай какво е сънувало, без да драматизираш. Денем страшното изглежда по-малко.
Нарисувайте го. Нека детето нарисува съня. После го попитай как може да свърши по друг начин. Чудовището може да стане смешно, да получи шапка, да се окаже, че просто е искало приятел. Детето рисува и новия край. Така то не само разказва страха, а го променя. Психолозите използват подобен подход за повтарящи се кошмари и при възрастни.
Потърси повода. Ако кошмарите са започнали изведнъж, помисли какво се е променило: градина, нов член на семейството, скарване вкъщи, нещо видяно на екран. Понякога е достатъчно да поговорите за промяната.
Пази вечерния ред. Едно и също време за лягане, баня, приказка, лампата. Предвидимият ред успокоява детето повече от всякакви думи. Без екрани поне час преди сън и без страшни приказки вечер.
Не наказвай за идването в твоето легло. Ако детето идва при теб уплашено, това е нормално. Можеш спокойно да го върнеш в неговото легло и да постоиш малко, но без гняв.
Какво казва народната традиция
В българската традиция детският нощен страх се е наричал уплаха или стряв. Смятало се, че детето се е „уплашило" от нещо и страхът е останал в него. Срещу уплахата бабите леели куршум: разтопено олово, изсипано във вода над главата на детето, а формата, която се получи, показвала от какво е уплашено. Други вързвали червен конец срещу уроки или слагали нож или чесън под възглавницата.
Днес тези обичаи са културно наследство, не лек. Но в тях има нещо вярно. Бабата, която лее куршум, седи до детето, говори тихо, обяснява страха и казва, че вече е махнат. Точно това лекува и днес: спокоен възрастен, който казва, че страхът има име и има край.
Кога да потърсиш специалист
Повечето детски кошмари минават сами. Говори с педиатър или с детски психолог, ако:
- кошмарите са почти всяка нощ в продължение на седмици;
- детето се страхува да заспи и денят му се влияе: уморено е, раздразнително, не иска да ходи на градина;
- кошмарите са започнали след страшно преживяване, като инцидент, загуба или насилие;
- нощните страхове са много чести, продължават дълго или детето се наранява;
- детето хърка силно, спира да диша за кратко или сънува неспокойно и се поти всяка нощ.
Това не е повод за паника. Специалистът често просто помага да се намери поводът и да се успокои семейството.
Често задавани въпроси
На каква възраст децата сънуват най-много кошмари?
Най-често между три и шест години, когато въображението расте по-бързо от умението да различиш въображаемо от истинско. При повечето деца кошмарите намаляват към края на началното училище.
Трябва ли да събудя детето, ако пищи насън?
Ако е кошмар, детето обикновено се събужда само и те вика, тогава иди при него. Ако пищи, без да те разпознава, най-вероятно са нощни страхове. Тогава не го буди, а стой до него и се погрижи да е в безопасност.
Може ли детето да спи при мен след кошмар?
Може, особено след силен страх. Ако това стане всяка нощ, по-добре е да постоиш до него в неговото легло, докато заспи, за да не свърже собственото си легло със страх.
Вредни ли са кошмарите за детето?
Обикновено не. Те са част от това как детето се учи да се справя със страха. Проблем стават, ако са много чести, нарушават съня и деня му или са започнали след травма.
Ако искаш да видиш кои теми се връщат и в твоите собствени сънища, Съновник Рожа помага да ги записваш и да следиш как се променят във времето. Пробвай приложението.
