По време на REM фазата мозъкът е почти толкова активен, колкото в будно състояние, а тялото е обездвижено. Именно тогава се появяват най-ярките и сюжетни сънища. REM идва на цикли през нощта и се удължава към сутринта, затова най-често помним съня отпреди събуждане.

REM идва от английското Rapid Eye Movement, тоест бързо движение на очите. Под затворените клепачи очите наистина се движат, а мозъчната активност се доближава до тази в будност. В тази статия разглеждаме какво представлява REM фазата на съня, какво прави мозъкът тогава, защо сънищата са толкова живи и какво можеш да направиш с това знание.

Какво е REM фазата на съня

Нощта не е един непрекъснат сън. Преминаваме през няколко цикъла, всеки от които включва по-леки и по-дълбоки етапи, а накрая REM фаза. Един цикъл трае около час и половина, след което започва нов.

Първата REM фаза е кратка, но с всеки следващ цикъл тя се удължава. Затова сутрешните сънища често са най-дълги и най-запомнящи се. Представи си нощта като няколко вълни. Всяка вълна те сваля в дълбок сън и после те издига обратно към REM, близо до повърхността на будността.

Какво прави мозъкът по време на REM

Две неща се случват едновременно и на пръв поглед си противоречат.

Първо, мозъкът работи интензивно. Зоните, свързани с емоциите и паметта, са особено активни. Второ, тялото е почти напълно обездвижено, сякаш някой е дръпнал спирачка на мускулите. Този механизъм е защитен. Пази те да не разиграваш физически това, което сънуваш.

Полезна аналогия. REM е като киносалон, в който филмът върви с пълна сила на екрана, но тялото ти седи неподвижно в креслото. Гледаш и преживяваш всичко, без да ставаш от мястото си. Именно затова понякога се събуждаш с усещането, че си бягал или падал, макар да не си помръднал.

Защо сънищата са толкова ярки

Една от водещите идеи е, че по време на REM мозъкът подрежда преживяното през деня и го свързва със стари спомени. Затова сънищата често смесват познати лица и места по неочаквани начини. Мозъкът търси връзки, а не буквален разказ.

Друга аналогия помага да се разбере това. Консолидацията на паметта прилича на подреждане на бюро в края на деня. Мозъкът разглежда впечатленията, решава кои да задържи и къде да ги сложи. Сънят е нещо като страничния продукт на това подреждане, видян отвътре. Странните комбинации в сънищата са мозъкът, който пробва връзки между нови и стари спомени.

Има и трета причина за яркостта. По време на REM зоните за логика и самоконтрол са по-притихнали, а тези за емоции и образи, по-будни. Затова насън приемаме и най-нелогичните сцени за нормални, докато сме в тях.

Мит срещу факт

Мит. Сънуваме само в REM фазата. Всъщност сънища има и в други етапи, но REM сънищата са по-ярки и по-сюжетни, затова ги помним по-често.

Мит. Ако не помниш сънища, значи не сънуваш. Почти всички сънуват всяка нощ. Разликата е в запомнянето, не в самото сънуване.

Мит. REM е най-дълбокият сън. Дълбокият сън е отделен етап, в по-ранната част на цикъла. REM е по-близо до повърхността на будността, макар мозъкът тогава да е много активен.

Мит. Колкото повече REM, толкова по-добре. Здравият сън се нуждае и от дълбоките етапи, които възстановяват тялото. Важно е равновесието между фазите, а не само REM.

Защо REM е важен

Освен ярките сънища, REM фазата се свързва с обработката на емоциите и с ученето. Смята се, че тя помага на мозъка да притъпи остротата на трудните преживявания и да затвърди наученото през деня.

Когато сънят е накъсан или твърде кратък, REM фазите намаляват. Затова след няколко лоши нощи често се чувстваме емоционално по-крехки. Липсва ни част от нощната обработка.

REM фазата през живота

Делът на REM съня се мени с възрастта. Бебетата прекарват голяма част от съня си в REM, значително повече от възрастните. Смята се, че това е свързано с бурното развитие на мозъка в първите месеци от живота. С израстването делът на REM намалява и се установява, а в зряла възраст заема по-малка, но стабилна част от нощта.

Това е една от причините сънят на малкото дете да е толкова лек и накъсан. То навлиза в активни фази много по-често от възрастния. При възрастните пропорцията се запазва сравнително постоянна, макар общото качество на съня да се променя през годините.

Какво нарушава REM фазата

Няколко неща отрязват или разбъркват REM съня:

  • Твърде малко сън. REM се струпва във втората половина на нощта, затова късото спане го отрязва пръв.
  • Алкохол вечер. Той може да облекчи заспиването, но потиска REM в първата част на нощта, а сънят става по-плитък.
  • Нередовен ритъм. Различните часове на лягане и ставане разбъркват циклите и изместват REM фазите.
  • Рязко събуждане с будилник. То често прекъсва REM насред сцена, откъдето идва усещането за недоспиване и обърканост.

Какво можеш да направиш ти

  • Пази редовен ритъм на лягане и ставане, така циклите на съня остават стабилни и REM фазите идват навреме.
  • Осигури си достатъчно часове сън. REM се струпва във втората половина на нощта, затова прекалено късото спане го отрязва пръв.
  • Ако искаш да помниш повече сънища, събуждай се по-естествено, без рязък будилник, който прекъсва REM насред сцена. Повече по темата в как да запомняш повече от сънищата си.
  • Не отдавай прекалено значение на един-единствен сън. По-полезно е да следиш модели във времето.

Осъзнати сънища и REM

Осъзнатият сън е състояние, в което разбираш, че сънуваш, докато си още в самия сън. Тъй като най-ярките, сюжетни сънища се случват в REM фазата, именно там най-често се появява и осъзнаването.

Някои хора се научават да разпознават, че сънуват, по повтарящи се странности в съня, часовник, който не показва вярно време, или текст, който се променя при повторно четене. Разпознаването понякога позволява да останеш в съня по-дълго или дори да повлияеш на действието.

Осъзнатите сънища не са задължителни за здрав сън и не са цел сами по себе си. За повечето хора те са рядкост. Но са добра илюстрация колко активен е мозъкът по време на REM. Достатъчно, за да си даде сметка сам за себе си, докато тялото продължава да спи.

Често задавани въпроси

Колко пъти на нощ влизаме в REM фаза?

Обикновено няколко пъти, като фазите се удължават към сутринта. Точният брой зависи от продължителността на съня, но при пълноценна нощ са няколко цикъла.

Защо помня само сутрешните сънища?

Защото последната REM фаза е най-дълга и е най-близо до събуждането. Сънят отпреди ставане се задържа по-лесно от тези по-рано през нощта.

Тревожните сънища в REM ли се случват?

Ярките, сюжетни кошмари обикновено са REM сънища. Повече за тях четеш в тревожните сънища и какво ни казват.

Мърдат ли наистина очите по време на REM?

Да. Бързите движения на очите под клепачите са отличителен белег на тази фаза и са ѝ дали името.

Може ли да управлявам сънищата си?

Донякъде. При осъзнат сън някои хора успяват да повлияят на действието, но това изисква практика и не се получава всяка нощ. За повечето сънуващи сънят си остава спонтанен.

Съновник Рожа помага да следиш и разбираш сънищата си във времето, вместо да ги забравяш до обяд.