Идеята, че сънищата могат да се четат по списък, е поне на три хиляди и петстотин години. Преди да има психология, преди да има печатна книга, вече е имало съновници — сборници, в които един образ стои отляво, а значението му отдясно. Формата се оказва изненадващо устойчива: същата подредба се използва и днес.
Тази статия проследява самата книга, а не теориите за съня. За мислителите — от античните лекари до Фройд и Юнг — има отделен текст.
Египет: първият запазен съновник
Най-старият познат съновник е египетски папирус, известен като Честър Бийти III, писан около XIII век преди новата ера. Подреден е в две колони: описание на съня и присъда — добър или лош.
Логиката вътре е игра на думи и противоположности. Често сънят значи обратното на видяното, а понякога връзката е през звученето на думата, не през смисъла ѝ. Това е първото, което всеки съновник прави оттогава насам: превежда образа в събитие.
Месопотамия: сънят като държавен въпрос
В Асирия и Вавилон сънищата не са частна работа. Тълкуването им е занаят, а знанието се пази в писмен вид. В библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия, от VII век преди новата ера, са намерени глинени плочки със сборник, който изследователите наричат Асирийския съновник.
Разликата с Египет е в мащаба. Тук има и ритуали за отмяна на лош сън — тоест сънят се смята за нещо, което може да се случи, но може и да се предотврати. Съновникът не е само справочник, а и наръчник за действие.
Артемидор: човекът, който пита кой сънува
Най-влиятелната антична книга по темата е „Онейрокритика" на Артемидор от Далдис, писана през II век. Той обикаля с години, за да събира сънища и след това да проверява какво се е случило.
Важното у Артемидор е едно настояване, което следващите векове често забравят: значението зависи от сънуващия. Един и същ сън значи различно за богат и за беден, за жена и за мъж, за моряк и за земеделец. Занаятчия, сънувал инструментите си, и човек, който никога не ги е държал, не са сънували едно и също.
Това е най-модерната мисъл в цялата ранна история на съновниците. Днес тя звучи като психология, а е на близо две хиляди години.
Средновековието: книгата на Даниил
В християнска Европа тълкуването на сънища е в двусмислено положение. Библията е пълна със сънища, които значат нещо, но гадаенето по тях е осъдено. Изходът е компромис: съновниците тръгват под авторитета на пророк Даниил.
„Somniale Danielis" — Сънищата на Даниил — е сборник, който се преписва в цяла Европа векове наред, обикновено подреден по азбучен ред. Приписването на Даниил е и защита, и реклама.
Същите книги стигат и до славянските земи през преводи. Там обаче ги чака друго отношение: попадат в индексите на отречените книги — списъците със забранена четивна литература. Забраната е сигурна следа, че текстовете са били четени широко. Не се забранява нещо, което никой не търси.
Печатът: съновникът става масов
Истинският обрат идва с евтиния печат. От XVII век нататък в Европа се появяват малки книжлета, продавани по панаири и от пътуващи търговци — тънки, нетрайни и достъпни.
Тук съновникът приема вида, който има и до днес: азбучен списък, кратко значение, никакви обяснения. Форматът е практичен и се запомня лесно — точно каквото трябва за книга, която се чете набързо и се предава нататък.
През Възраждането и след Освобождението такива книжлета се разпространяват и у нас. Купуват се на пазара, стоят в къщата с календара и наръчника за домакинството и се четат от цялото семейство. Немалко от значенията, които и днес се предават като „бабини", са минали през тези страници.
Защо формата не се променя
Между египетския папирус и книжлето от панаира има три хиляди години, а подредбата е същата: образ, значение, следващ образ. Това не е липса на въображение, а отговор на нуждата.
Човек, събудил се от силен сън, иска бърз отговор. Съновникът е направен точно за този момент — отваряш на буквата, прочиташ реда, затваряш. Всичко по-сложно би изисквало време, каквото сутрин няма.
Цената на удобството е, че отпада най-важният въпрос — този на Артемидор. Списъкът не може да пита кой си, какво ти се случва и какво си усетил в съня. Дава едно значение за всички.
Днес
Съновниците не изчезнаха, а смениха носителя — от папирус на плочка, на ръкопис, на книжле, на екран. Онлайн търсенето „съновник" прави днес същото, което е правил панаирният търговец: дава кратък отговор на прост въпрос.
Новото е, че вече е възможно и другото. Когато сънищата се записват и пазят, може да се види кои образи се повтарят при конкретния човек и какво се е случвало около тях. Това връща въпроса на Артемидор в играта, но с материал, какъвто той не е имал — цялата история на сънищата на един човек, а не един сън.
Ако търсиш конкретно значение, съновникът тук дава и двете четения: какво е означавал образът в българската народна традиция и какво казва за него психологията на съня.
Често задавани въпроси
Коя е най-старата книга за тълкуване на сънища?
Най-старият запазен съновник е египетски папирус от около XIII век преди новата ера, известен като Честър Бийти III. Сънищата в него са подредени в две колони и отбелязани като добри или лоши.
Откъде идват българските народни съновници?
От дълга верига преводи и преписи — византийски и славянски ръкописи, минали през средновековна Европа, а по-късно и през евтините печатни книжлета, продавани по панаирите. Върху тази основа е легнало и местното устно тълкуване.
Защо съновниците са подредени по азбучен ред?
Защото са направени за бързо търсене. Човек, който току-що се е събудил, иска да намери един образ веднага, а не да чете увод. Азбучният ред е най-краткият път от съня до отговора.
Вярно ли е тълкуването в старите съновници?
Те са културна памет, а не предсказание. Показват как един образ е бил разбиран в дадено време и място, което е ценно само по себе си. Дали значението пасва на твоя сън, зависи от теб и от живота ти в момента.
Съновник Рожа съчетава народното тълкуване с психологическо четене и помни сънищата ти, за да виждаш повторенията в тях. Пробвай приложението.
