Много от съновниците, които се продават у нас, са преводи. В тях се говори за делови партньори, фирми и пудели, но няма и дума за мартеница, погача или самодиви. А точно тези образи сънуват българите, защото с тях са израснали. Българските символи насън имат свои значения, събирани от баби и села, и те често се различават от онова, което ще прочетеш в преведена книга.
По-долу са най-характерните от тях: какво казва традицията, откъде идва значението и как да ги четеш днес.
Защо западните съновници не ги познават
Съновникът винаги е бил книга за своя свят. Египетските папируси тълкуват крокодили и Нил, Артемидор пише за гръцки атлети и роби, американските съновници от XIX век говорят за железници и банки. Повече за това как книгата е пътувала между епохите има в статията за историята на съновниците.
Когато такъв съновник се преведе на български, светът му идва с него. Затова срещаш тълкувания „за бизнесмените" и „за фермерите", но не и за човек, който насън връзва мартеница на дете. Народните значения на българските образи са оцелели другаде: в разказите на по-възрастните, в записите на фолклористите, в поговорките.
Тези значения имат обща черта. Те растат от обичая. Насън мартеницата значи здраве, защото наяве се връзва за здраве. Сънят не измисля нов смисъл, а взима този, който образът вече носи в рода.
Мартеница
Мартеницата насън по традиция носи щастие, сполука и здраве. Тя е знак за пролет и за ново начало, за червено и бяло, които пазят от болести и уроки.
Има една интересна подробност. Ако насън се закичиш с мартеница, но не през март, народното тълкуване казва, че здравето ти е крехко и трябва да се грижиш за себе си. Образът е на мястото си само в своето време. Извън него става предупреждение.
Психологически мартеницата е образ на грижа, която минава от човек на човек. Ако насън ти я връзват, сънят често показва нужда да бъдеш пазен. Ако ти я връзваш на някого, показва, че мислиш за неговото здраве или бъдеще.
Хляб и погача
В българския дом хлябът е свещен. Не се хвърля, не се оставя обърнат, а погачата се чупи с ръце, не се реже. Затова сънят за хляб тежи повече, отколкото в чужда книга.
Традицията различава подробностите. Топлият хляб е надежда и изобилие. Вкусният хляб показва верни приятели. Хлябът, който даваш на някого, носи богатство. Изгореният хляб е нещастие, а роненият, беда. Повече варианти има в записа Да сънуваш хляб.
Погачата е празничният хляб. Меси се за кръщене, сватба, изпращане на войник. Насън тя по традиция предвещава весел празник в семейството, а ако друг я меси, нов наследник. Погачата насън почти винаги е свързана с рода и с повод, който събира хората.
Куче
Кучето е навсякъде, но българското село го чете по свой начин. Тук то е преди всичко пазач на двора. Затова собственото ти куче насън по традиция значи „наглеждай къщата си".
Най-известното поверие е за виещото куче. Наяве и насън то се смята за лоша вест, често за смърт в околността. Хапещото куче се чете като кавга с близък, а лаещото, като клюки. Бялото куче е добър знак, черното, измама. Виж и записа Да сънуваш куче.
Пълни и празни ведра
Ако сутрин излезеш и срещнеш човек с пълни кобилици, денят ще е добър. Ако ведрата са празни, по-добре се върни. Това поверие живее и в сънищата.
Пълните ведра, особено с вода или мляко, се четат като благополучие и сговор между хората. Празното ведро предрича оскъдица. Образът е стар като селския живот. Водата се е носила от чешмата всеки ден и пълното ведро значи, че къщата има какво да пие.
Хоро
Хорото насън по традиция е веселие. Ако играеш, чака те радост. Ако гледаш как други играят, народното тълкуване съветва да обуздаеш чувствителността си, сякаш стоиш настрана и се обиждаш.
Психологически хорото е образ на принадлежност. Ръцете са хванати, стъпката е обща. Сън, в който не можеш да се хванеш на хорото, обикновено показва чувство, че си извън своите хора. Повече в записа Да сънуваш хоро.
Самодиви и змейове
Тук българският съновник влиза там, където чуждите изобщо не стигат. Самодивите са горски девойки, които играят на поляни и могат да омаят човек. Насън те по традиция носят напразни надежди, а разговорът с тях, изкушение.
Змеят е още по-особен. В песните той е крилат и огнен, влюбва се в мома и идва при нея нощем. Момата, която „змей я люби", линее и се отделя от хората. Затова змей насън традицията чете като лошо положение или като опасна, обсебваща любов. Не го бъркай със змията: виж Да сънуваш змей и Да сънуваш самодива.
Психологически и двата образа говорят за едно и също: привличане към нещо, което те откъсва от обикновения живот. Юнг би ги нарекъл образи на Анимата и Анимуса, на другия пол в нас, който може да вдъхновява, но и да отнесе.
Червено яйце, босилек и здравец
Червеното яйце е Великден, възкресение и здраве. Насън то обикновено се свързва със същото: радост в дома и здраве за децата.
Босилекът е растението на кръщенето и на светената вода. Ако насън го миришеш, традицията казва, че мечтата ти ще се сбъдне. Ако го подаряваш, внимавай с приятелите си.
Здравецът носи здраве още в името си. Сънят за него е знак за щастие, а китката здравец, за весела почивка. Набраният здравец насън по традиция носи приятно запознанство.
Правилото на обратното
Едно нещо обединява много от тези значения. Народният съновник често чете нещата наопаки. Плачът насън е радост, сватбата е грижа или тъжна вест, а голямата радост понякога предупреждава за беда. Защо е така, обяснява статията за българския народен съновник.
Българските символи обаче рядко следват това правило. Мартеницата е здраве и насън, и наяве. Хлябът е изобилие. Хорото е веселие. Обичайните образи носят своя обичаен смисъл. Обратното важи най-вече за големите събития: смърт, сватба, раждане.
Как да ги четеш днес
Не е нужно да вярваш в поличби, за да вземеш нещо от тези значения. Те показват какво е означавал образът за хората около теб, а сънят си служи точно с такива образи.
Ако насън ти връзват мартеница, питай кой наяве се грижи за теб или кого ти липсва. Ако хлябът пада на земята, питай какво в дома ти се чувства неуважено. Ако не можеш да се хванеш на хорото, питай къде се чувстваш чужд.
Народното значение е първият пласт. Твоят живот е вторият. Най-точният прочит идва, когато ги сложиш един до друг.
Често задавани въпроси
Какво означава да сънуваш мартеница?
По традиция мартеницата насън носи здраве, щастие и ново начало. Ако обаче се закичиш с нея извън март, народното тълкуване го чете като предупреждение да пазиш здравето си.
Добър знак ли е да сънуваш хляб?
Зависи от хляба. Топлият и вкусният хляб се четат като изобилие и верни приятели, а изгореният или роненият, като беда. В българския дом хлябът е свещен, затова и сънят за него се приема сериозно.
Защо в преведените съновници няма български символи?
Защото повечето са преведени от руски или американски издания и описват техния свят. Значенията на мартеницата, погачата или самодивите са запазени в устната традиция и в записите на фолклористите.
Каква е разликата между змей и змия насън?
Змията насън по традиция е враг или коварство. Змеят е митично същество от българските песни, крилат и огнен, който люби мома нощем. Сънят за него се чете като лошо положение или обсебваща любов.
Верни ли са народните тълкувания?
Те са традиция, не предсказание. Показват какво е означавал образът за поколения българи и могат да ти помогнат да разбереш собствения си сън, ако ги съчетаеш с това, което се случва в живота ти.
Съновник Рожа съчетава българския народен съновник с психологическия прочит и с историята на твоите сънища. Пробвай приложението.
